Редица фактори оказват влияние за вземането на правилно решение, относно инсталация на термопомпа въздух-вода или закупуване на климатик. Обикновено термопомпите се използват за по-големи пространства, такива около и над 100 кв.м., докато за пространства под 80 кв.м. препоръчително е употребата на климатик. На лице са и други фактори – като типа и изложението на жилището, наличието на други уреди за отопление и други индивидуални характеристики.
Ефективност – Доказателство за твърдението е фактът, че при консумирация на 1 kWh електроенергия, устройството генерира между 3 и 8 kWh енергия за отопление. Качествен измерител на ефективността можем да открием във фактора СОР (коефициент на енергийна ефективност при отопление), затова ако обмисляте инсталация на термопомпа, обърнете нужното внимание. Практиката сочи, че при качествените термопомпи обикновено СОР варира между 4 и 6.
Икономичност – Поради факта, че термопомпените инсталации си набавят безплатна енергия от околната среда, сметките за електроенергия в края на месеца са значително занижени. Различни сведения сочат, че благодарение на термопомпите можем да намалим сметките си за отопление до 70%.
С грижа за природата – Термопомпите са създадени с мисъл за хората. Агрегатите им не се нуждаят от гориво и не отделят вредни и опасни окиси, използваните в тях хладилни агентиони са еколого съобразни както за хората, така и за околната среда. С използването на термопомпа, вие намалявате наполовина емисиите на CO2, произлизащи от вашия дом. Казано на кратко, тя използва енергията на външния въздух, за да отоплява вашия дом и осигурява битова гореща вода в хармония с природата.
Безопасност – В съдържанието и устройството им липсват каквито и да било опасни материали и съединения. Ако до този момент е имало притеснения у някого, че термопомпите могат да бъдат запалими или взривоопасни – то категорично можем да заявим, че това е напълно погрешно. Те са напълно безопасни.
Универсалност – Употребата и удобствата от поставянето на термопомпа въздух-вода не се свеждат само през един конкретен период от годината, а даже напротив – ползите им са целогодишни. Те ни осигуряват топла вода в домакинството и спомагат за постигането на отличен температурен комфорт – чрез охлаждане през лятото и отопление през зимата. Могат да се адаптират към съществуваща отоплителна система, както и да се използват с различни типове отопление – например с радиатори, вентилаторни конвектори, с подово отопление.
Широк температурен диапазон на работа – Безпроблемната работа на системата е възможна в широк температурен диапазон на въздуха от -20°C до 48°C.
Дълготрайна експлоатация – Термопомпите са създадени за дългогодишна експлоатация, така че можете да се отпуснете и наслаждавате на икономически ефективно, безпроблемно отопление в продължение на дълги години.
Това са хладилни машини, които чрез хладилния агент пренасят топлина от едно място на друго. С други думи, основен принцип на термопомпите е да извличат топлина от външния въздух, след което да я отдадат в помещенията на вашия дом. В по-голямата си разновидност, термопомпите са двупосочни, т.е. те могат както да отопляват, така и да изстудяват помещенията, в които се намират. За да функционират, те използват възобновяеми природни ресурси – въздуха, водата и почвата, без да ги замърсяват.
Термопомпите са изключително удачно и природосъобразно решение за отопление и охлаждане, като в режим на отопление, те могат да бъдат до цели 8 пъти по-ефективни в сравнение с останалите електрически уреди, използвани за отопление през студените месеци.
От дълго време в България битува мнението, че японските климатици произведени за ЕС са с по-ниски показатели от тези, произведени за японския пазар. Всъщност това твърдение е невярно и заблуждаващо.
Всяка стока, която се произвежда за определен пазар, трябва да отговаря на стандартите и регулациите на пазара, за който е предназначена. Климатиците, произведени за японския пазар, трябва да отговарят на следните японски стандарти: JIS C 9612:2013 и JIS 9612:2005, а тези за ЕС – на EN 14825:2016. Това са стандартите, по които се изчисляват коефициентите за сезоннa (ЕС) или годишна (JIS) енергоефективност на климатизаторите.
При сравнение на основни характерситики, които може да откриете тук, става ясно, че климатичните условия, при които са измервани енергоефективността, сезонните и годишните коефициенти, не са еднакви. В Япония зимната външна изчислителна температура е -1 С°, докато в ЕС е -10 С°. Работните часове на климатика в Япония са почти два пъти по-малко от тези в ЕС. Ето защо и годишното енергопотребление на европейския климатик е по-голямо от това на „японския“.
COP и EER показатели на климатиците
Коефициентът COP (Coefficient Of Performance) и EER (Energy Efficiency Ratio), които може да срещнете в паспорта на климатика, действително показват едно и също нещо – съотношението между отдаваната при отопление или съответно отнеманата при охлаждане топлинна мощност на климатика към консумираната от него електрическа енергия. Нормално се срещат стойности над 3, като при добрите климатици те достигат до 6-7. Това означава, че при определени условия, като външна температура +7 °C за отопление, при правилно оразмеряване на климатичната система, ако COP = 4, климатикът ще ви консумира 1kW електроенергия, а ще дава 4kW топлина. С падането на външната температура, ще намалява и мощността, която системата може да отдаде, т.е. COP при -15°C напр., няма да е 4, а примерно 2,5 и съответно при температура по-висока от +7°C, ще е по-висок от 4.
SCOP и SEER показатели на климатиците
В ЕС действа регламент, който задължава производителите да посочват така наречените сезонни коефициенти за преобразуване SCOP (Seasonal Coefficient Of Performance) и SEER (Seasonal Energy Efficiency Ratio). Те отчитат факта, че Европа е разделена на три климатични зони – топла, умерена и студена и потребителите трябва да бъдат информирани за показателите за техните конкретни зони. България попада в умерената зона. Показателите се замерват не в една точка (както при COP и EER), a в целия диапазон от + 16°C до -10°C за умерената зона (за режим отопление).
Годишно електропотребление при ползването на уреда
Именно този показател дава представа за ефективността на уреда в реални условия, тъй като потребителят може бързо да пресметне колко пари ще му струва отоплението и охлаждането за един сезон.
Енергиен клас на климатиците
Mаксималният възможен клас можеше да бъде А. След 2013 етикетите показват SCOP/SEER и, в зависимост от тяхната стойност, енергийният клас може да достигне A+++.